Често срещани изпомпвани течности

Чиста вода
За да се приведат всички тестови криви на помпите в обща база, характеристиките на помпата са базирани на чиста вода при околна температура (обикновено 15℃) с плътност 1000 kg/m³.
Най-често срещаният материал за изработка на чиста вода е изцяло чугунена конструкция или чугунен корпус, снабден с бронзови вътрешни елементи. При изпомпване на чиста вода или вода, по-точно дефинирана като неутрална със специфично тегло 1 без наличие на твърди частици,крайни смукателни помпии хоризонталнопомпи с разделен корпусса най-често използвани. Когато са необходими високи напори, се използват многостъпални помпи.
Когато проектантите са ограничени от пространството в помпената станция, се използват вертикални помпи със смесен поток, аксиални или турбинни помпи.

Морската вода като корозивна среда
Морската вода има общо съдържание на сол от около 25 г/ℓ. Около 75% от съдържанието на сол е натриев хлорид NaCl. pH-стойността на морската вода обикновено е между 7,5 и 8,3. В равновесие с атмосферата, съдържанието на кислород при 15℃ е около 8 мг/ℓ.
Дегазирана морска вода
В определени случаи морската вода се дегазира химически или физически. В резултат на това агресивността намалява значително. В случай на химическо дегазиране, трябва да се отбележи, че дегазирането отнема време. Следователно е много важно операцията по дегазиране, т.е. отстраняване на кислорода, да бъде напълно завършена, преди морската вода да влезе в помпата.
Трябва да се внимава по време на работа – аерация може да възникне чрез нахлуване на въздух. Въпреки че нахлуването е ограничено във времето, при определени обстоятелства може бързо да възникне повреда на материалите, ако наличието на кислород не се вземе предвид при избора на материали. Ако нахлуването на кислород не може да се изключи по време на работа на помпата, обикновено трябва да се приеме, че морската вода съдържа кислород.
Солена вода
Терминът „бракична вода“ предполага сладка вода, силно замърсена с морска вода. Що се отнася до избора на материал, същите директиви важат за транспортирането на бракична вода, както и за морската вода. Освен това, бракичната вода често съдържа амоняк и/или сероводород. Дори ниско съдържание на сероводород, т.е. в района на няколко милиграма на литър, води до силно повишаване на агресивността.

Морска вода от подземни източници
Солената вода от подземни източници често има много по-високо съдържание на сол от морската вода, доста често то е около 30%, т.е. малко под границата на разтворимост. И тук обикновената сол е основната съставка. Стойността на pH обикновено е сравнително ниска (до около 4), т.е. водата е киселинна. Докато съдържанието на кислород е много ниско или дори липсва, съдържанието на H₂S може да достигне няколкостотин милиграма на литър.
Такива киселинни солеви разтвори, съдържащи H₂S, са силно корозивни и изискват специални материали.
Вследствие на високото съдържание на сол и в зависимост от условията на работа, трябва да се очаква известна степен на утаяване на сол. В такива случаи трябва да се вземат подходящи мерки по отношение на проектирането, експлоатацията и избора на материали.
Корозия в морска вода
Използваните материали трябва не само да проявяват достатъчно висока устойчивост на равномерна корозия, но и на локална корозия, особено на точкова и цепнатинна корозия. Такива корозионни явления се наблюдават особено при самопасивиращи се феросплави (неръждаеми стомани). Така наречените „резервни“ помпи, които работят само с прекъсвания, са изложени на риск от корозия при престой; наводняването с прясна вода преди период на спиране или периодично пускане в експлоатация се счита за предимство.
Различнитепомпа за морска водаКомпонентите трябва да бъдат изработени от материали от един и същи вид, за да се предотврати галванична корозия. Потенциалната разлика между отделните материали трябва да бъде възможно най-малка. Ако обаче по конструктивни причини трябва да се използват различни материали, повърхностите на по-малко благородния метал, които са в контакт с водата, трябва да бъдат големи в сравнение с тези на благородния метал. Фигура 5 предоставя информация за опасността от галванична корозия при комбиниране на материали от различни видове.
Високите скорости могат да доведат до ерозионна корозия. Последиците стават все по-сериозни, колкото по-агресивна е средата и колкото по-висока е нейната скорост. Докато скоростта на потока влияе само в малка степен върху поведението на неръждаемите стомани и никеловите сплави, положението е обратно, когато става въпрос за нелегирани черни метали и медни сплави. Фигура 6 предоставя качествена информация за влиянието на скоростите на потока. При това трябва да се обърне необходимото внимание дали средата съдържа кислород или H₂S. Големите количества H₂S са склонни да изключат наличието на кислород; в такива случаи средата е леко кисела, до pH 4.
Поведение на материалите
Таблица 1 дава препоръки за материали за помпата или техни комбинации. Освен ако не е посочено друго, следната информация се отнася за морска вода без съдържание на H₂S.
Нелегирана стомана и чугун
Нелегираната стомана е неподходяща за морска вода, освен ако не е снабдена с подходящо защитно покритие. Чугунът трябва да се използва само за ниски скорости (възможно е за корпуси); в този случай трябва да се използва нормална катодна защита на останалите вътрешни компоненти.
Аустенитни никелови отливки
Ni-Resist 1 и 2 са подходящи само за средни скорости (до около 20 m/s).
Галванична корозия в морска вода при 5-30℃

Време на публикуване: 11 март 2025 г.